Често ли забравяте думи, които съвсем скоро сте учили? Не можете да се сетите за произношението на някоя дума или за начина на изписване? В тази статия ще ви предоставим няколко техники за трениране на паметта, които да ви помогнат наистина да запомните това, което сте научили и то дългосрочно.

Нека започнем с един мисловен експеримент. Затворете очи и се върнете в училище, в часовете по природознание например. Какви спомени имате? Можете ли да обясните елементите, които изграждат атома? Или по-скоро се сещате за името или лицето на преподавателя или как е миришело след експеримент…

Всеки ще има различни спомени и те може да нямат много общо с това, което сте учили в училище. Може да не си спомняте абсолютно нищо. Изумително е колко бързо забравяме какво сме учили през всички тези години (Алгебра, Глаголи, наречия и относителни изречения, Причините за Първата световна война). Къде се изпари всичко това, се чудим, години по-късно?

Изумително е, че толкова много от световните образователни системи, които обикновено се основават на тестване на това колко добре един ученик може да си спомни и приложи информация, са проектирани без реална мисъл за това как работят нашите спомени.

Паметта е може би най-фундаменталният фактор за това как човешките същества учат.

Когнитивната наука има голям напредък в това направление (как научаваме и запомняме информация).

Трябва да е някъде там

И така…

Представете си голям, прашен склад, който съдържа всички неща, които някога сте учили.

Така Робърт Бьорк (Robert Bjork), професор по психология в Станфорд, нарича мястото за съхранение, паметта. В този склад е вашият телефонен номер, думата „котка“ на английски език, маршрутът към дома и работата – всички спомени се пазят там.

Когато се опитвате да си припомните нещо, проблемът не е, че не го знаете.

Това е въпрос на силата на извличане на паметта: дали имате достъп до нея или не. Можете да си спомните текущия си адрес, тъй като той има както висока сила на извличане, така и висока сила на съхранение, но може да ви е трудно да си спомните стария си адрес, тъй като въпреки че сте го знаели добре веднъж (висока сила на съхранение), не сте активирали тази памет от години (слаба сила на извличане).

Така че, ако наистина искате да запомните нещо, трябва да го поставите добре в склада си, както и да знаете къде да го намерите, когато ви потрябва.

Повечето изследвания в „лабораторията за учене и забравяне“ на Бьорк (https://bjorklab.psych.ucla.edu/ ) са съсредоточени около „желаните трудности“/ „desirable difficulties“, същността на които е, че ако нещо първоначално е трудно, вие всъщност ще го научите по-задълбочено и ще можете да си го припомните по-късно. Желаните трудности включват интервали, при които учите на части, а не наведнъж, тестване вместо повторно изучаване на един и същи материал и практикуване на знанията.

Представете си следната сцена в нощта преди голям изпит: кафе, бележки, лека паника, учене, учене и още учене.

Това е перфектен пример как да не правим.

Едно от най-големите открития на когнитивната психология за паметта, е значението на интервалното повторение в обучението. Ако искате да научите нещо, направете го на части за определен период от време. Всеки път, когато отново имате достъп до тази памет се увеличава нейната сила на съхранение.

Но не просто да препрочитаме бележките си, а да се тестваме - с кратък тест или да се опитаме да обясним на приятел какво сме научили.

Честото тестване служи както като диагностичен инструмент - да проверите дали наистина сте разбрали нещо, така и като помощно средство за подобряване на паметта.

Интервалите са важни.

Увеличаването на интервалите между учебните сесии и по този начин намаляването на достъпа до информация всъщност насърчава по-задълбоченото обучение. Когато ви е трудно да си спомните нещо, което сте научили преди няколко дни, вие сте принудени да работите усилено и да се занимавате с материала повече. Така че може да изучавате нещо в понеделник, да направите някои последващи прегледи във вторник, да направите тест в четвъртък и след това още един тест следващата седмица. Интервалите между ученето първоначално трябва да са малки и постепенно да се увеличават.

Влезте в Роля

Неврологът Даниел Уилингъм (Daniel Willingham) нарича спомените „остатъци от мисълта“. Но просто мисленето за нещо не е достатъчно, за да създаде спомен. Защо помним нещата, които правим? Може би си спомняте красивия магазин за сладолед, който сте посетили миналото лято, но не и вкуса на сладоледа, който сте опитали. Защо помните единия аспект, но не и другия?

Голяма част от това, което помним, не е резултат от съзнателни усилия.

Помним аспекта на дадено преживяване, за което мислим най-много. Така че, ако видите лаещо куче, докато се разхождате, може да се замислите за звука на лаенето или как изглежда кучето, или може да се зачудите дали е досадно за съседите.

На всеки се е случвало да посети място, което е познавал като дете, и спомените да му нахлуят.

Подсказките са това, което ни помага да възстановим спомените. Създаването на специфични и подробни знаци е ключът към запомнянето на нещата.

Уилингъм твърди, че липсващите или двусмислени знаци са основна причина, поради която не можем да си спомним нещо. Той дава следния пример: Ако кажете на приятел: „Ето тези 30 лева, които ти дължа“, вероятността да не си спомни е много голяма. Но ако му предоставите повече информация, като: „Помниш ли, бяхме в мола и исках да си купя риза, но терминалът не прие картата ми и ти ми даде 30лв. назаем?“

Нека опитаме още един малък експеримент:

Погледнете следния списък, след което се опитайте да запомните всички думи.

• ябълка, боровинка, грозде, портокал, малина, диня, смокиня

Запомнихте ли повечето от тях?

Вероятно. Но умът ви инстинктивно си казва „Това е списък с плодове“.

Сега направете същото с този списък:

• кайсия, банан, праскова, круша, грейпфрут, къпина, слива

Объркахте ли се, преплетоха ли се двата списъка с думи? Ако направите трети списък с плодове, има вероятност да запомните още по-малко от тях.

Това трябва да е по-лесно:

• лекар, войник, пожарникар, учител, готвач, секретар

С този списък умът ви е в състояние да формира нова реплика, различна и недвусмислена.

Уилингъм идентифицира няколко техники за трениране на паметта за създаване на ефективни сигнали:

Учили ли сте някога музика? Ако е така, как помните линиите на тройния ключ? Моят учител по пиано ме научи, че „всяко добро момче заслужава плодове“/ „Every Good Boy Deserves Fruit (E-G-B-D-F). Този метод е известен като акростих. По подобен начин можем да използваме акроними като HOMES, за да посочим големите езера (Huron, Ontario, Michigan, Erie, Superior).

Учещите езици, които изучават лексиката, може да искат да използват ключови думи.

Ако погледнем испанската дума за гъби, champiñones, можем да видим, че е много подобна на българската дума шампиони или английската дума champions. За да направите асоциация за памет, опитайте да визуализирате боксьор шампион с вдигнати ръце на ринга, с гъби на ръцете вместо боксови ръкавици.

Музиката и римите са изключително силни.

Със сигурност можете да си спомните детски песнички от детството или някой рекламен клип. Песните и песнопенията се използват предимно с малки деца, но са много ефективни и за възрастни учащи.

Най-добре е тези сигнали за трениране на паметта да са персонализирани, странни, запомнящи се и специфични.

Уилингъм твърди, че ако искате да създадете визуален образ на патица, „трябва да мислите за конкретна патица“. Трябва да посочите нейния размер, пропорции, цвят, стойка и т.н. Всички тези детайли правят патицата по-отличителна и по този начин е по-малко вероятно да бъде объркана с други патици и следователно се създава по-добра реплика към целевата памет.

И накрая, ето няколко съвета, ако трябва да запомните списък.

Единият е използването на ключови думи. Първо измисляте няколко прости ключови думи като „едно е кифличка, две е обувка, три е дърво“. След това, ако се опитвате да запомните „лук, патица, художник“, можете да си представите тъжен мъж, който държи кифличка само с лук в нея, патица, която се опитва да се изкачи по стълба, докато носи големи обувки, и накрая художник, падащ от дърво.

Може би най-старото мнемонично средство е методът на локусите или техниката на „двореца на паметта“/ “memory palace”, възприета от гърците и римляните.

Това включва създаване на вид ментална география – да речем разходка от входната ви врата до улицата – и използване на силни образи, за да свържете определени думи с ключови точки по време на вашата „ментална разходка“. Отново, странните и отличителни изображения работят най-добре.

Тренирането на паметта трябва да е завинаги.

Преди да започнете да учите на интервали, създавайки мнемонични знаци, които да ви помогнат да запомняте, едно последно предупреждение:

Постоянно надценяваме колко добре знаем нещо.

Чувството, че знаете нещо, не е много точно ръководство - както децата, така и възрастните постоянно „мислят, че обучението им е по-пълно, отколкото е в действителност“, според Уилингъм.

Неговото основно правило е да учиш, докато не разбереш материала, и след това да продължиш да учиш за още около 20 процента от времето, което вече си отделил.

С други думи, тъй като надценяваме знанията си, трябва да „надучим“ с около 20 процента.

Най-новият дизайн на учебната програма от Обединеното кралство, „учебен план за овладяване“, се насочва в тази посока.

Неговите принципи включват отделяне на повече време на по-малко предмети, преплитане на теми, така че обучаемите да бъдат излагани на тях многократно с течение на времето, и често тестване с ниски залози, разпределени през различни интервали, за стимулиране на по-задълбочено учене и припомняне.

Cube.bg също включва практики за повторение на интервали и кратки тестове за подпомагане на запазването на паметта.

В един свят, в който значението на човешката памет изглежда непрекъснато намалява, нашето разбиране за решаващата роля на обучението на паметта в ученето се движи в съвсем обратната посока.

Пробвайте как работи нашата система за учене на английски език.

Започнете тук